Основни участници

Маркет мейкъри

Дилинг офисите на търговските и инвестиционните банки определят валутните курсове на междубанковия пазар, т.е. цените, на които са готови да купуват или продават валути, а това е основната функция на този пазар. Дейността на валутните дилъри е спекулативна, защото се опитват да печелят от очакваните движения на валутните курсове. Тя включва както „вътрешно”, така и „външно” определяне на цените. Първото представлява определяне на цените за другите отдели в дилинг офиса, например за отдела за валутните опции, отдела за дериватите на лихвените проценти, отдела за валутните форуърди, отдела за валутните пазари. Второто представлява определяне на цените към крайните клиенти, например към международните корпорации или фонд мениджърите. През последните години консолидацията на банковия сектор доведе до съкращаване броя на активните маркет мейкъри. Отчетът на Банката за международни разплащания от 2001 г. показва, че 17 банки са контролирали 75% от пазарната дейност в Англия през същата година, в сравнение с 1998 г., когато банките са били 24 и 1995 г., когато те са били 20. В САЩ данните за 2001 г. показват, че 75% от валутните сделки са били извършвани само от 13 банки, в сравнение с 1998 и 1995 г., когато банките са били 20.

Брокери

Брокерите не определят собствени валутни курсове, те не са маркет мейкъри, а  посредници между маркет мейкърите, като предлагат най-изгодни цени и се опитват да изравнят поръчките за купуване с тези за продаване. Брокерът не разкрива името на страната, която прави котировката, докато другата страна не направи подходящо предложение. Брокерът получава комисиона от сделката. В миналото брокерите са били много полезни за по-дребните маркет мейкъри, които иначе са затруднени да получат конкурентен пазарен курс. Все пак въвеждането на електронното брокерство през последните години, както и въвеждането на единната европейска валута/евро/ значително намали ролята на обикновения брокер.

Централни банки

Централните банки на международния валутен пазар са Европейската централна банка, Федералната резервна банка на САЩ, Централната банка на Англия, Швейцарската национална банка и Централната банка на Япония. Централните банки се намесват на международния валутен пазар по няколко причини:

  • За да повишат или намалят стойността на собствената си валута, или за да помогнат на друга централна банка да направи същото.
  • За да преструктурират  резервите си от една валута в друга.
  • За да намалят нежелателни колебания във валутния курс.


Международни корпорации

Фирмите, които извършват външнотърговска дейност участват на международния валутен пазар, за да регулират потоците от налични средства, тъй като са изложени на валутен риск. Ето защо те трябва да се предпазват от нежелателните движения на международния валутен пазар с хеджиране на позициите си. Например, японските фирми са основни износители за САЩ и получават заплащане в американски долари. Естествено, те трябва да продават долари спрямо йени и затова са изложени на всяко неблагоприятно въздействие, свързано с понижението на курса на долара спрямо йената. Освен това, международните компании имат нужда да репатрират печалбите от други валути в основната си валута. Например фирма, чийто главен офис е в Лондон и има филиали в Европа и Америка, може да обърне печалбата си от евро и щатски долари в основната си валута, а именно, английската лира, при съставянето на счетоводния баланс. По този начин те ще трябва да купуват британски лири и да продават евро и щатски долари. Някои фирми имат собствени вътрешни дилърски офиси и следователно, работят като квази-банки на пазара; те поемат валутния риск и се занимават с търговия и спекулации.

Фонд мeниджъри

Фонд мeниджърите са лица, които управляват инвестиционно портфолио за своя или чужда сметка (от името на институции и техните клиенти). Когато те инвестират в международните фондови и облигационни пазари, те трябва да конвертират една валута в друга. Инвестиционните потоци се появяват и при преструктурирането на спестяванията от една валута в друга от страна на фондове.

Ливъридж сметки

Ливъридж сметките са собствените средства на лица/частни клиенти/ или институции, които участват в маржин търговията. Това им позволява да спекулират със суми, няколкократно превишаващи наличния им капитал. Те трябва да депозират гаранционна сума в банката или при брокера по блокирана сметка. Банката се съгласява на ливъридж, който и двете страни намират за приемлив. Например, умножението може да бъде 10 пъти. Това означава, че инвеститорът може да разполага с гаранционна сума от 10 милиона щатски долара и да продава до 100 милиона щатски долара на международния валутен пазар.