20 години печелим заедно
Еволюцията на международния валутен пазар в последните десетилетия преминава през множество етапи, за да се превърне в днешни дни като основния двигател на съвременнта глобална икономика.
Всеки ден на световните финансови пазари се търгуват валути на стойност трилиони долари, като по този начин стават възможни глобалната търговия и инвестирането. Този материал има за цел да осигури необходимите основни знания за съвременното развитие на международните валутни пазари, като особено внимание се отделя на международните споразумения и влиянието на съвременните технологии върху този бизнес, който се провежда 24 часа в денонощие.
Между Първата и Втората световна война валутите са били подчинени на системата за фиксиран валутен курс, базирана върху златния и сребърния стандарт. Този период е известен като ерата на конвертируемостта. Правителствата са покривали емитираните от тях валути със съответно количество злато и сребро. Доминиращата световна валута е била английската лира, а щатският долар е бил в ролята на следваща по важност валута. Краят на конвертируемостта е дошъл около 1929 г., в началото на Великата депресия. През Втората световна война международният валутен пазар практически спира да съществува.
Споразумението от Бретън Уудс 1944 г.
Въвеждане на номиналната система, базирана върху стандарта за размяна на злато.
Основаване на Международния валутен фонд (МВФ) и Банката за възстановяване и развитие (Световната банка).
Щатският долар заема мястото на британската лира като доминираща валута на пазара.
Клирингови споразумения.
Споразумение за многостранна компенсация 1947 г.
Съюз за европейски плащания (EPU) 1950-1958 г.
Европейско валутно споразумение (EMA) 1958-1973 г.
Разтрогване на споразумението от Бретън Уудс.
Формиране на Златния пул през 1961 г. (до 1968 г.)
Въвеждане на Специални права на тираж (СПТ) през 1969 г.
Силните валути трябва да ревалвират или свободно да се покачват.
Смитсънското споразумение от 1971 г.
Девалвация на долара и регулирано покачване на другите валути.
Европейската змия 1972 г.
Поради скептицизма на Германия по отношение на Смитсънската валутна реформа, европейските валути се променят в тесни граници една спрямо друга и имат плаващ курс спрямо долара; по този начин е създадена мини системата.
Нефтената криза на ОПЕК от 1973-74 г.
В отговор на високата инфлация, породена от нефтената криза, държавите започват да набелязват цели, свързани с увеличаването на паричната маса, в резултат на което се повишават лихвените проценти. Тези промени в лихвените проценти довеждат до голямо движение на краткосрочния капитал между държавите, в търсене на по-високи лихвени проценти и по този начин се подсилва системата на плаващия курс.
Целите на Европейската валутна система (ЕВС), създадена през 1979 г.
Да съдейства за по-добра икономическа интеграция и стабилност между страните-членки на ЕС.
Да въведе система за регулиран валутен курс с нива на намеса от +/- 2.25% от примерните централни курсове за повечето валути, т.е. Механизма за контрол на валутни курсове.
Да въведе ЕКЮ като основна парична единица в ЕС.
Паритетната мрежа е крайъгълният камък на Механизма за контрол на валутни курсове. Двустранните централни валутни курсове за всяка валута са в основата на мрежата.
Европейски икономически и валутен съюз (EMU) 1990-2002 г.
Обръщение на единна валута (евро) между страните членки на ЕС.
Създаване на единна Европейска централна банка (ECB).
Обща валутна политика между страните членки на ЕС.
Валутните курсове между страните членки на ЕС са фиксирани на 1 януари 1999 г., а през януари 2002 г. евро е пуснато в обръщение.
Технологичната революция.
По-голямата скорост и ефективност на комуникацията е резултат от технологичната революция е. Дилърите са способни да разширяват дейността си, благодарение на компютърните системи за парични плащания и информационните системи. Технологичният напредък довежда до по-голяма спекулация и волатилност.
Други нововъведения.
Властите на страните-членки на G7 се опитват да поддържат валутните курсове в определени предели или в относителни граници.
Споразумението от хотел Плаца (1985 г.)
Споразумението от Лувъра (1987 г.)
Системата за международни плащания е базирана върху доларов стандарт.