ФУНДАМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ

 

<< ОБРАТНО

 



 

          

СЪЩНОСТ
Фундаменталният анализ фокусира вниманието си върху икономическата теория и политическите фактори, влияещи на търсенето и предлагането. Той разглежда причината за движението на валутните курсове, докато техническият изяснява ефектите на тези движения. 
Част от фундаменталния анализ включва изследвания на капиталови пазари и политически обсъждания за валутните нива, докато друга част следи макроикономическите индикатори като: нива на икономически растеж, брутен вътрешен продукт /БВП/, лихвени равнища, инфлация, безработица, парично предлагане, чуждестранни банкови резерви, данни за продуктивността и други.
Политическите фактори се определят от нивото на доверие и стабилността на правителствата и тяхната политика. Резултатите от такива изследвания обясняват текущото движение на валутните курсове и прогнозират бъдещото движение. 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ОСНОВНИ ТЕОРИИ НА ВАЛУТНОТО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Паритет на покупателните сили /ППС/
ППС твърди, че валутните курсове се определят от относителните цени на аналогични потребителски кошници от стоки на две страни. От тук измененията в равнището на инфлация трябва да бъдат неутрализирани от равно по големина, но противоположно по посока изменение в разменните курсове. 
Основна слабост на ППС е допускането, че международната търговия се осъществява
без разходи, като транспорт и мита, освен това тази теория игнорира значението на услугите. ППС е приложим като средство за прогнозиране на цените само в дългосрочен период /3-5 години/.

Лихвени паритети /лихвен диференциал/
Според тази теория поскъпването /обезценката/ на една валута спрямо друга трябва да се компенсира от промяна в лихвения диференциал. /Ако лихвените проценти в САЩ са по-високи от лихвените проценти в Япония, тогава долара трябва да се обезценява срещу йената с размер, предотвратяващ безрисковия арбитраж./ Бъдещите валутни курсове са отразени във форуърдните валутни курсове, определени в момента. След 1990 г. тази теория не показва добри резултати при прогнозиране на разменните курсове, а точно обратното – валути с по-високи лихви по-скоро поскъпват под влияние на инфлацията и доходността по депозитите.

Платежно-балансов подход  /теория на еластичността/
Според този модел валутните курсове трябва да са в равновесие при нива, отговарящи на равновесното равнище на търговския баланс на дадена страна спрямо друга /състоянието на текущата сметка/. Държава с външнотърговски дефицит„страда” от намаляване на валутните резерви на централната си банка, което води до обезценка на националната валута. Т.е., ако вносът на една страна е голям, търговският баланс е слаб. След определен период, чрез спада на вноса и ръста на износа, валутният курс и търговският баланс клонят към равновесното си равнище.
Този подход се фокусира предимно върху международната търговия със стоки и услуги, игнорирайки огромното значение на търговията на международните финансови пазари. Капиталовите потоци се отразяват в капиталовата сметка на платежния баланс, като се    балансира дефицита по текущата сметка /получен в резултат на търговията със стоки и услуги/.

Портфейлно-балансов подход
Тази теория /the portfolio-balance approach/ гласи, че търсенето на валута се обуславя по-скоро от търсенето на финансови средства, отколкото на валутата като такава.
Големият ръст на търговията с финансови активи /акции и облигации/ промени моделите, използвани за анализ на валутните курсове. Икономическите променливи, като: растеж, инфлация, производителност, вече не са основните фактори, формиращи валутните курсове. Оборотите на международния валутен пазар, генерирани в резултат на сделки с финансови активи превишават многократно оборота, обслужващ търговията със стоки и услуги. По тази причина валутните курсове пряко се влияят от представянето на фондовите пазари на отделните страни /доброто развитие и ръстът на определен капиталов пазар водят до поскъпване на съответната валута/.

За да се приспособят тези теории към реалностите на пазара са сформирани по-сериозни условия за синтез на традиционни и съвременни монетаристични теории. Кратковременният отлив на капитал, предизвикан от финансови сътресения създава нарушаване на платежния баланс, предизвиквайки необходимост от коригиране на обменния курс за възстановяване на платежното равновесие. Спекулативните стремежи, неустойчивостта на стоковия пазар и наличието на кратковременни движения на капитала предизвикват волатилност на курса. Степента на изменение на обменния курс се явява функция на еластичността на потребителското търсене. Доколкото финансовите пазари са по-приспособими отколкото стоковите, курсовата стойност на валутата е подложена на влиянието на кратковременните изменения на стоковите пазари.


Индикатори на фундаменталния анализ
Икономическите индикатори постъпват на пазара регулярно, в строго определено време и значително по-често, отколкото се случват промени в лихвените проценти, смяна на правителства и природни катастрофи, като земетресения и други. Те се публикуват обикновено ежемесечно, за разлика от данните за брутния вътрешен продукт и индекса на заетостта, които излизат на всеки 3 месеца. Икономическият индикатор представлява двойка числа. Първото число е показателят за отчетния период, а второто – уточненият показател за предшестващия месец. Ако значението на индикатора за последния месец е с 0,4% по-добро от очакваното, но показателят за предишния месец е коригиран с по-малко от 0,4%, трейдърът може да не обръща внимание на всички останали данни ! Информацията за икономическите индикатори се публикува във всички водещи вестници като Wallstreet Journal, Financial Times, New York Times, както и в такива като Business Week. Трейдърите активно използват електронните източници като Bridge Information Systems, Reuters, Bloomberg. 

Икономически индикатори:
   

  • Авто- продажби (Auto Sales) – Броят продадени коли в точно определен 10-дневен период. Своевременността на този показател го прави най-общоприетия детайл в американските икономически данни.
  • Брутен вътрешен продукт (Gross Domestic Product – GDP) – Паричното изражение /по пазарни цени/ на стоките и услугите, произведени в икономиката за определен период от време /година или тримесечие/. Не се отчитат разходите за замяна на дълготрайни активи. Включени са само стоки за крайно потребление или инвестиции. Публикува се заедно с дефлатора на БВП, който се получава чрез деление на текущата стойност на БВП на базовата стойност. Прието е дефлаторът на БВП да се счита като по-значим измерител на инфлацията.
  • Бежовата книга (Beige Book) – Съдържа доклади за икономическите условия във всеки от 12-те района, определени от Федералния резерв. Обикновено служи като помощен показател на Комитета по паричната политика на Федералния резерв /Federal Open Market Committee/ и се издава преди срещите, засягащи определянето на лихвените нива в САЩ.
  • Бюджет на Федералния резерв (Treasury Budget) - Месечен отчет за излишъка или дефицита на федералното правителство. Промените в дефицита на годишна база са индикатор за тенденциите в бюджета и доверието във фискалната политика.
  • Вносни и износни цени (Import & Export Prices) - Цените на стоките, закупени в дадена държава и произведени в чужбина, и цените на стоките, продадени в чужбина и произведени в страната. Показателят е индикатор на тенденциите в инфлацията на международно търгуваните стоки.
  • Измерители на паричното предлагане (Money Aggregates) - Паричните агрегати са алтернативен измерител на паричното предлагане и са разделени според степента на ликвидност на компонентите, включени в тях. Промените в паричните агрегати са индикатори за доверието в паричната политика, както и на състоянието на икономическата активност и инфлационния натиск.
  • Изследване на Филаделфийския Федерален Резерв (Philadelphia Fed Survey) - Сложно съставен индекс на състоянието на производствения сектор, намиращ се на част от територията на страната, управлявана от Филаделфийския Федерален Резерв.
  • Индекс на водещите икономически индикатори (Index of Leading Economic Indicators) - Сложен индекс на десетте икономически индикатора /икономически приложими и статистически адекватни/, оказващи най-значително влияние върху икономическата активност. Към тях се отнасят – средният седмичен брой на подадените молби за помощи за безработица; обемът на поръчките на потребителски стоки и материали при отчитане на инфлацията; обемът на договорите и заявките за фабрично оборудване, броят на издадените разрешителни за строеж; броят на неизпълнените поръчки от страна на производителите на стоки за дълготрайно потребление; средната продължителност на работната седмица в машиностроенето; търговските претенции на компаниите, изпитващи срив на доставките от страна на доставчиците.
  • Индекс на потребителското доверие на Мичиганския Университет (Michigan University Consumer Sentiment) - Изследване на отношението на потребителите към настоящата ситуация, както и на очакванията им, свързани с икономическите условия. Изследването се провежда от Мичиганския Университет всеки месец сред 500 души. Показателят е в пряка връзка с равнището на закупуваните стоки и услуги в икономиката.
  • Индекс на потребителските цени (Consumer Price Index - CPI) - Индексът на потребителските цени измерва средното ценово равнище на фиксирана кошница продукти и услуги, купувани от потребителите. Те са разпределени в 7 категории: жилищно строителство, хранителни продукти, транспорт, медицинско обслужване, облекло, развлечения и други, всеки от които е от значителна важност. Месечните изменения в индекса са показател за темпа на инфлация, въпреки, че по мнението на Федералната резервна система, този индекс и индекса на производствените цени надценяват силата на инфлацията. 
  • Хармонизиран индекс на потребителските цени (HICP) – Това е официалният измерител на инфлацията в Еврозоната. Промяната в дешифрирането на ценовата стабилност от под 2 % до почти 2 % придава на Европейската централна банка /ЕЦБ/ допълнителна гъвкавост относно ценовите рискове.
  • Индекс на производствените цени (Producer Price Index - PPI) - Индексът на производствените цени е измерител на средното ценово равнище на фиксирана кошница от капиталови и потребителски продукти, купувани от производителите. За разлика от индекса на потребителските цени, не вкючва в себе си вносните стоки, услугите и данъците.
  • Индекс на МВА за заявленията за покупка на къщи (Mortgage Bankers Association Purchase Applications Index) - Седмичен индекс за заявленията за покупка на къщи при институциите, предоставящи ипотеки. Показателят е водещ индикатор за продажбите на еднофамилни домове и строителството на къщи в САЩ.
  • Индекс Търсена помощ (Help Wanted Index) - Индекс за броя на редовете, отделени за обяви за работа, публикувани в 51 вестника с най-голям тираж в САЩ в рамките на даден месец. Показателят е индикатор за състоянието на пазара на труд.
  • Индустриално производство и степен на използване на капацитетите (Industrial Production and Capacity Utilization Rate) - Индексът на индустриалното производство е измерител на продукцията на производствените предприятия, мините и на комуналните услуги в една държава. Показателят степен на използване на капацитетите отразява общия обем на промишленото производство, отнесен към общата производствена мощност. Неговата нормална стойност за една стабилна икономика е 81,5%, ако е 85% и повече – икономиката е близко до достигане на максимална мощност, което предшества инфлацията. На валутния пазар това предизвиква очаквания, че Централната банка ще повиши лихвеният процент, за да избегне или отслаби инфлацията.
  • Личен доход. Потребителски разходи (Personal Income & Personal Consumption Expenditures - PCE) – Индексът личен доход е доларовата стойност на дохода, получен от частни лица, нестопански организации и частни фондове. Съставните части на този индикатор включват заплати, социални помощи, доходи от собственост, от отдаване под наем, дивиденти и лихви, банкови плащания и други. Показателят потребителски разходи включва покупките на трайни и нетрайни продукти, както и на услуги от страна на потребителите.
  • Международна търговия (International Trade) - Показателят международна търговия измерва разликата между вноса и износа на продукти и услуги. Нивото на показателя, както и промените в размера на вноса и износа, се използват за определяне на тенденциите в търговията в чужбина.
  • Молби за помощи за безработица (Jobless Claims) - Общият брой на лицата, подали молби за помощи за безработица за първи път в рамките на дадена седмица. Показателят, и особено средната му стойност за последните 4 седмици, се използва за определяне на тенденциите за общото ниво на безработицата в страната. 
  • Начално жилищно строителство и разрешение за строеж (Housing Starts and Building permits) - Началното жилищно строителство измерва броя на жилищните сгради, по които е започнало строителство всеки месец. Върху жилищното строителство въздействат промените в лихвените проценти и най-вече ипотекирането.
  • Поръчки на трайни стоки (Durable Goods Orders) - Показателят поръчки на стоки с дълготрайна употреба отразява направените нови поръчки при местните производители както за незабавни, така и за бъдещи доставки на заводски дълготрайни стоки. Тези поръчки са изключително важни, тъй като предвиждат промените в производството и по този начин сигнализират за обрати в икономическия процес.
  • Потребителско доверие (Consumer Confidence) - Изследване на отношението на потребителите към настоящата ситуция, както и на очакванията им, свързани с икономическите условия. Изследването се провежда от Conference Board всеки месец сред 5000 души. Показателят е в пряка връзка с равнището на закупуваните стоки и услуги в икономиката.
  • Потребителски кредити (Consumer Installment Credit) - Доларовата стойност на дадените потребителски кредити на изплащане. Промените в показателя са индикатори за състоянието на потребителските доходи и предстоящите промени в потребителските разходи.
  • Продажби на дребно (Retail Sales) - Продажбите на дребно измерват общите постъпления на магазини, занимаващи се с продажба на трайни и малотрайни стоки. Това е първият индикатор, измерващ големината на потребителските разходи.
  • Продажби на нови домове (New Home Sales) - Броят на продажбите на новопостроени домове през даден месец. Тук са включени и информация за цените на домовете, както и броят на жилищата, които се продават. Равнището на показателя е индикатор за тенденциите в пазара на домове.
  • Продажби на съществуващи домове (Existing Home Sales) - Броят на завършените продажби на вече построени домове за даден месец. Продажбите на съществуващи домове (индексът е познат и под наименованието “препродажби на домове”) заемат по-голям дял от пазара в сравнение с новопостроените домове и са индикатор за тенденциите на пазара на домове.
  • ISM на производствения сектор - Индексът проследява състоянието на производствения сектор в САЩ. Публикува се ежемесечно от Institute of Supply Management (ISM). Стойности под 50 пункта индикират за рецесия в производствения сектор, докато стойности над 50 пункта са показателни за наличието на експанзия.
  • ISM на сектора на услугите - Индексът проследява състоянието на сектора на услугите в САЩ. Публикува се ежемесечно от Institute of Supply Management (ISM). Стойности под 50 пункта индикират за рецесия в непроизводствения сектор, докато стойности над 50 пункта са показателни за наличието на експанзия.
  • Проучване на PMAC (PMAC Survey) - Проучването на РМАС (Асоциация на мениджърите по покупките в Чикаго) е сложен индекс за състоянието на производствения сектор в района на Чикаго, където разпространението на производствените фирми отразява националното разпределение. Стойности над 50% сочат експанзия на производствения сектор. Проучването на РМАС се счита за водещ индикатор в изследването на ISM /Институт за мениджмънт на доставките/.
  • Производителност и разходи (Labor Productivity and Labor Costs) – Производителността измерва ръста на средната производителност на труда в производството на стоки и услуги в една икономика. Разходите показват направените разходи за труд за производството на единица продукция. И двата показателя са индикатори за бъдещите инфлационни тенденции.
  • Равнище на безработица (Unemployment rate) - Равнището на безработица измерва броя на безработните като процент от работоспособното население в една държава.
  • Разходи за строителство (Construction Spending) - Парична стойност на новозапочналите строежи на жилищни и нежилищни сгради, както и строежи, възложени по държавна поръчка. Дават се стойностите на показателя в номинално и реално (коригирано с инфлацията) изражение.
  • Текуща сметка (Current Account) – Най-важният елемент от международния търговски баланс на стоки, услуги и едностранни плащания на дадена държава. Нивото на текущата сметка, както и тенденциите в промяната на износа и вноса, са индикатори за тенденциите в международната търговия.
  • Трудова заетост (Employment Report) – В САЩ е познат и като трудов отчет и е считан за един от най-важните от всички икономически показатели. Равнището на безработица е един от основните компоненти на отчета и измерва процента безработно население, което е работоспособно, активно търси работа, но не може да намери такава.
  • Търговия на едро (Wholesale Trade) - Доларовата стойност на направените продажби и поддържаните складови наличности от търговците на едро. Търговията на едро е един от компонентите на показателя “бизнес запаси”.
  • Фабрични поръчки и промишлени запаси (Factory Orders and Manufacturing
  • Inventories) – В отчета за фабричните поръчки са описани данни за поръчките и пратките на трайни и нетрайни стоки, промишлените запаси и др. Показателят дава по-добра информация отколкото поръчките на трайни стоки, чиято стойност се обявява една или две седмици преди това.
  • Цена на работната сила (Employment Cost Index - ECI) - Измерител на съвкупните компесационни разходи, включващи заплати, надници и премии.
  • Цялостни запаси и продажби (Business Inventories and Sales) – Паричната стойност на запасите в производствения сектор, както и в секторите продажби на едро и продажби на дребно. Той е важен индикатор за краткосрочната тенденция в производствената активност и важен компонент от БВП, показващ коя част от крайната продукция остава непродадена.
  • Червена книга (Redbook) - Измерител на продажбите, направени от големите магазини, който се публикува всяка седмица.

АНАЛИЗ НА КОМПАНИИ
Специфичен е фундаменталния анализ на отделните компании, който изследва основните  и показатели даващи представа за нейното състояние.  Аналитикът, използващ фундаментален анализ, търси фирма, която другите инвеститори ще оценят по различен от него начин. Фундаменталният анализ е по-трудоемък и възвращаемостта от анализа при наличие на развити пазари е по-ниска. Вероятността да се намери фирма, за която информацията и анализите да са по-различни от тези на останалите инвеститори и по-малка. Анализът е за отделни фирми, като се включва и информация за бранша и икономиката. Сконтрират се доходът, който всеки акционер би трябвало очаква.
Фундаменталният анализ е свързан с оценката на финансовото състояние на корпорациите; според анализаторите промените в приходите на компанията оказват влияние в/у размера на изплащаните дивиденти и пазарната стойност на акциите й; до инвестиционни решения се стига след анализ на основните финансови показатели на компанията, както и начина на управление, маркетинговата стратегия и др. – на тази основа се прави прогноза за очакваните финансови резултати. От интерес за инвеститора е познаването на основните показатели, които имат пряко отношение към оценката на акциите на съответната компания:
   1) Приходи на акция – отразяват чистия доход на фирмата, който се пада на всяка от обикновените  акции; важна е не моментната стойност, а тенденцията.
   2) Съотношение цена – приходи.
   3) Съотношение на дивидента към цената – показва % на възвращаемост под формата на дивидент.
   4) Съотношение на текущите активи към текущите пасиви.
   5) Коефициент на дълга.
   6) Нетен капитал на акция – отразява частта от нейния капитал на компанията на всяка акция в обръщение, т.е. сумата, която всеки притежател на обикновена акция следва да получи, ако активите бъдат продадени по балансова стойност и всички пасиви платени

Forex academy logo